15.03.2025 г., 7:55 ч.

(Без)краят 

  Поезия » Философска
118 2 3
(БЕЗ)КРАЯТ
Сънувах момента, когато ме няма…
Денис Олегов
… само дето пропуснах да бъда щастлив.
Петър Анастасов („В полунощ“)
Щом оттук навеки си замина,
неоставил поводи за плач,
ще ме помнят всички до пладнѝна*,
а малцина може би – до здрач…
Може някой от сърце да страда
с насълзени искрено очи…
Друг ще се тормози за обяда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Предложения
: ??:??