(Без)краят
(БЕЗ)КРАЯТ
Сънувах момента, когато ме няма…
Денис Олегов
… само дето пропуснах да бъда щастлив.
Петър Анастасов („В полунощ“)
Щом оттук навеки си замина,
неоставил поводи за плач,
ще ме помнят всички до пладнѝна*,
а малцина може би – до здрач…
Може някой от сърце да страда
с насълзени искрено очи…
Друг ще се тормози за обяда.
Трети може снимка да качи
с надпис някое трагично стихче,
дето в моя книга е прочел.
Късно осъзнах… и съжалих, че
приживе не бях щастлив и смел…
Колко неусетно се превръща
всяка земна истина в мъгла…
имаш всичко – име, обич, къща,
а след миг забравата дошла…
Щом оттук навеки си замина,
минал като сянка пътя свой,
ще намеря може би Родина
надалеч от грешките безброй!
15.03.2025, 04:03, Бистрица
_______________________________________
*– пладне. „Пладнѝна“ се използва и за назоваване на обедната молитва, след която най-често се извършват погребенията. (бел. а.)
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
