21.07.2007 г., 14:33

Без мен

1.1K 0 0
Крещя, без да чувам гласа си!
Превърнах се в робиня на яда си!
Защо да виждам и да говоря,
нямам сили вече да моля!

Вече не искам това, което не мога да имам.
В изгубените спомени грешките си откривам.
Сега никой не може да ме нарани,
защото спрях да вярвам на лъжи!

Обвих сърцето си в лед,
за да мога да продължа напред.
Сега е мой ред на отмъщавам,
мой ред да наранявам!

Но защо ли вече не усещам омраза,
защо ли в сърцето си светли спомени пазя?
Може би, защото ме научи да живея
и знай, няма да спра за теб да копнея.
Ала щом щастието откриеш без мен,
ще си тръгна преди умиращия ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...