Крещя, без да чувам гласа си!
Превърнах се в робиня на яда си!
Защо да виждам и да говоря,
нямам сили вече да моля!
Вече не искам това, което не мога да имам.
В изгубените спомени грешките си откривам.
Сега никой не може да ме нарани,
защото спрях да вярвам на лъжи!
Обвих сърцето си в лед,
за да мога да продължа напред.
Сега е мой ред на отмъщавам,
мой ред да наранявам! ...