Без мен
Представи си, че съм само сън.
Ето! Всеки миг ще се събудиш.
Тихо идва утрото навън,
(без да си сънувал, че се любим).
Лесно е. Животът се подрежда
простичко и без да чакаш нищо,
без внезапни пристъпи на нежност,
без очарование излишно.
Без да ме обичаш,
без да дръзнеш
да си бъдеш непростимо верен.
Без да можеш пак да ме прегърнеш,
без да ме целунеш за последно.
Да приспиш полека сетивата,
без да подозираш, че си имал
поводи наум да оправдаваш
любовта, която си отминал.
Примирен със рутината в дните,
пулсът ти като часовник точен.
Нощем спиш като дете невинен,
опростил предишните животи.
Сутрин всичко е правдоподобно.
Нищо неизбежно, никой влюбен.
Представи си само, ако можеш,
без любов на жив да се преструваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
