27.06.2021 г., 7:56 ч.  

Без отговор 

  Поезия » Философска
261 0 2

 

 

Дали ще стихнат някога въпросите

които неуморно в главата ми бръмчат

Със сметките за ток, кръвното, прогнозите

и мислите  в  каква посока ми хвърчат

"Узрявайте!"-  ни казват философите

и тикат в умовете ни представи

за извисеност, братство и любов

дзен програми, превъзнесени и неразбрани

Дълбоко  вглеждаме се в мъдростта

на повече от нас неясна и далечна,

че успоредно стигайки до възрастта

плодът не е узрял  във святост благоверна

Но, моля ви, държите ли на тези постулати

Я.., дайте пример за мъдрец, достигнал просветление

в разкош и земни благодати

Сега и тук със всеки миг

за миналото няма да говоря

Какво разбрах, къде сгреших

на моя гръб се пише и стоваря

Вървим към светлината, Боже помогни

дали, или, не знаем си финала

Грешим, не спираме и молим Бог да ни прости,

без отговори  крачим  към безкрая

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Собственият поглед върху нещата ни оформя като характери, изживяването на уроците влага опит и умения. Когато чакаме друг да ни поднася отговорите, ще затвърдим само чакането.
  • Молим Бог да ни прости,без отговори ( а има такива) крачим към безкрая!
    Щом има въпроси, има и отговори!
Предложения
: ??:??