БЕЗ ПОСОКА
Отминават бавно ден след ден,
менят се времена, сезони
и търсех аз големите копнежи,
но остана само тишината в мен.
Отказах се мечтите си да гоня,
и блянове да виждам запленена,
не мога вече със живота да се боря,
ръце отпускам тежко, уморена.
Не мога вече толкова години
човека търсен да открия,
примерена сега затуй се спирам,
светлите надежди да разбия.
Самотна съм и топлината не ми стига,
аз питам всички Вас,
що пламъка в душата си Ви дадох
"Затуй ли трябва да умра във мраз?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Кавалова Всички права запазени
