aniram (Марина Кавалова)
5 0
28.07.2006 г., 20:49 ч.

БЕЗ ПОСОКА 

  Поезия
572 1 3

Отминават бавно ден след ден,
менят се времена, сезони
и търсех аз големите копнежи,
но остана само тишината в мен.

Отказах се мечтите си да гоня,
и блянове да виждам запленена,
не мога вече със живота да се боря,
ръце отпускам тежко, уморена.

Не мога вече толкова години
човека търсен да открия,
примерена  сега затуй се спирам,
светлите надежди да разбия.

Самотна съм и топлината не ми стига,
аз питам всички Вас,
що пламъка в душата си Ви дадох
"Затуй ли трябва да умра във мраз?"

© Марина Кавалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може би твоята мисия на този свят е да стоплиш другите...И в усърдието си да се раздаваш си пропуснала да си откраднеш от живота малко топлина...
  • Никога не се отказвай от мечтите си каквото и да става!
  • "Самотна съм и топлината не ми стига,
    аз питам всички Вас,
    що пламъка в душата си Ви дадох
    "Затуй ли трябва да умра във мраз?""
    Не би трябвало,щом пламъка от душата си си раздала!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??