БЕЗ ПОСОКА

Jul 28, 2006, 8:49 PM

Poetry

541 1 3

Отминават бавно ден след ден,
менят се времена, сезони
и търсех аз големите копнежи,
но остана само тишината в мен.

Отказах се мечтите си да гоня,
и блянове да виждам запленена,
не мога вече със живота да се боря,
ръце отпускам тежко, уморена.

Не мога вече толкова години
човека търсен да открия,
примерена сега затуй се спирам,
светлите надежди да разбия.

Самотна съм и топлината не ми стига,
аз питам всички Вас,
що пламъка в душата си Ви дадох
"Затуй ли трябва да умра във мраз?"

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ria (Гергана Иванова)

2006-07-29T13:26:44+03:00

Може би твоята мисия на този свят е да стоплиш другите...И в усърдието си да се раздаваш си пропуснала да си откраднеш от живота малко топлина...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2006-07-28T22:28:19+03:00

Никога не се отказвай от мечтите си каквото и да става!
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-07-28T21:23:10+03:00

"Самотна съм и топлината не ми стига,
аз питам всички Вас,
що пламъка в душата си Ви дадох
"Затуй ли трябва да умра във мраз?""
Не би трябвало,щом пламъка от душата си си раздала!
Поздравления!