Jul 28, 2006, 8:49 PM

БЕЗ ПОСОКА 

  Poetry
601 1 3
Отминават бавно ден след ден,
менят се времена, сезони
и търсех аз големите копнежи,
но остана само тишината в мен.
Отказах се мечтите си да гоня,
и блянове да виждам запленена,
не мога вече със живота да се боря,
ръце отпускам тежко, уморена.
Не мога вече толкова години
човека търсен да открия,
примерена сега затуй се спирам,
светлите надежди да разбия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Кавалова All rights reserved.

Random works
: ??:??