ZamDirector (Jane Doe)
74 506
23.06.2017 г., 10:38 ч.

Без превод 

  Поезия
756 0 10

И само тоя, който ме разплаче,
ще ме направи истински щастлива.
Ще потопи босонога любов
в устието на дива сълза.
Усмивките, като хартиени сърни
ще се разкъсат между плетове трънливи.
И гроздовете пак ще натежат от плътност.

Само миг, преди да дойде есента.
Тайните с дипломатичен жест размитат пушеци.
И няма изгубени преводи, когато шепти тишината.
Познаваш ли ме? Как си ме създал?
Та ме разбираш повече от мен самата.
Сантиментална ценност, сгъната прилежно,
на дъното на някаква кутия спя. В душата ти.
Там дето толкова боли. И задушава.
От теснотата. И от застояла мъка.
Ах, как не искам път навън, към самотата.
Животът все ни води към разлъка.

© Jane Doe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мария!
  • Много истини има в твоята поезия, А ФИНАЛЪТ ТИ Е РАЗКОШЕН!
  • Благодаря Ели,Мариан,Албена!
    Да,Ели,този път не търсих подредба.Просто говорех!Усетила си!
  • Още първите редове ни въвеждат в един по-различен, самобитен стил.
    Тук не може да се галопира по редовете – трябва да се рови и под тях...
    Впечатлена съм!
  • Здравей, Лора! Красива е тъгата ти!
  • Хареса ми, Лора. Особено тъгата на финала!... Поздравления!
  • Благодаря,че бяхте тук!
  • Не е нужен превод. Всичко е ясно. Поздравявам те за чудесния стих, Лора!
  • Прекрасен стих!
  • Еххх, Лора радвам се, че имам удоволствието да те чета, пълниш ми душата, момиче!
    "Сантиментална ценност, сгъната прилежно,
    на дъното на някаква кутия спя. В душата ти.
    Там дето толкова боли. И задушава.
    От теснотата. И от застояла мъка."!!!!!
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??