14.03.2024 г., 20:37

Без ретуш

302 2 2

От времето на древните поети
до днешните словесни мъдреци,
светът се е нахранил със куплети.
Светът преяжда вече от певци.

Затуй сега преглъща доста трудно
метафорите с вкус на нишесте,
преди да разбере, че стана време
боклуците самичък да мете.

Светът е кръчма само за поети!
Светът е рай за неми Божества!
От времето на Елиас Канети
до днешните бездушни същества.

Светът обича кратките балади,
а с дългите закусва по веднъж.
Дори да са стабилни като сгради.
И тежки – като есенния дъжд.

Светът се храни само със куплети
макар и да преяжда от слова.
Светът обича – древните поети!
И вдига тост за всички Божества!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....