От времето на древните поети
до днешните словесни мъдреци,
светът се е нахранил със куплети.
Светът преяжда вече от певци.
Затуй сега преглъща доста трудно
метафорите с вкус на нишесте,
преди да разбере, че стана време
боклуците самичък да мете.
Светът е кръчма само за поети!
Светът е рай за неми Божества!
От времето на Елиас Канети
до днешните бездушни същества.
Светът обича кратките балади,
а с дългите закусва по веднъж.
Дори да са стабилни като сгради.
И тежки – като есенния дъжд.
Светът се храни само със куплети
макар и да преяжда от слова.
Светът обича – древните поети!
И вдига тост за всички Божества!
© Георги Ревов Всички права запазени