Mar 14, 2024, 8:37 PM

Без ретуш

  Poetry
301 2 2

От времето на древните поети
до днешните словесни мъдреци,
светът се е нахранил със куплети.
Светът преяжда вече от певци.

Затуй сега преглъща доста трудно
метафорите с вкус на нишесте,
преди да разбере, че стана време
боклуците самичък да мете.

Светът е кръчма само за поети!
Светът е рай за неми Божества!
От времето на Елиас Канети
до днешните бездушни същества.

Светът обича кратките балади,
а с дългите закусва по веднъж.
Дори да са стабилни като сгради.
И тежки – като есенния дъжд.

Светът се храни само със куплети
макар и да преяжда от слова.
Светът обича – древните поети!
И вдига тост за всички Божества!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...