Без шепот и без звук
На покрива на мойта къща
последен сняг е навалял.
В основата - една и съща,
животът тежест е налял.
Сърцето ме боли и страда
под плачещия стар капчук.
А там - на външната ограда,
кълвачът чука, като с чук.
И вятърът напук надува
балона тъмен на нощта.
Душата също негодува,
защото страх я от смъртта.
Животът просто се изнизва
през изкривения улук
и тук -в земята - ще подгизва
без шепот нежен и без звук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
