koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
22.11.2012 г., 16:25 ч.

Без шепот и без звук 

  Поезия » Гражданска
370 0 5

На покрива на мойта къща

последен сняг е навалял.

В основата - една и съща,

животът тежест  е налял.

 

Сърцето ме боли и страда

под плачещия стар капчук.

А там - на външната ограда,

кълвачът чука, като с чук.

 

И вятърът напук надува

балона тъмен на нощта.

Душата също негодува,

защото страх я от смъртта.

 

Животът просто се изнизва

през изкривения улук

и тук  -в земята - ще подгизва

без шепот нежен и без звук.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е.
  • Трогнахте ме с хубавите думи,момичета!Желая Ви лек ден и сърдечен Привет от мен!
  • Изнизва се, защото го живееш.
    Това е важното. По-страшно е, когато няма какво да се изнизва...
    Дерзай!
  • И на мен ми харесва
  • Животът просто се изнизва
    през изкривения улук
    и тук -в земята - ще подгизва
    без шепот нежен и без звук.

    Прекрасно написано!Поздрав!
Предложения
: ??:??