koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Nov 22, 2012, 4:25 PM

Без шепот и без звук 

  Poetry » Civilian
399 0 5

На покрива на мойта къща

последен сняг е навалял.

В основата - една и съща,

животът тежест  е налял.

 

Сърцето ме боли и страда

под плачещия стар капчук.

А там - на външната ограда,

кълвачът чука, като с чук.

 

И вятърът напук надува

балона тъмен на нощта.

Душата също негодува,

защото страх я от смъртта.

 

Животът просто се изнизва

през изкривения улук

и тук  -в земята - ще подгизва

без шепот нежен и без звук.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е.
  • Трогнахте ме с хубавите думи,момичета!Желая Ви лек ден и сърдечен Привет от мен!
  • Изнизва се, защото го живееш.
    Това е важното. По-страшно е, когато няма какво да се изнизва...
    Дерзай!
  • И на мен ми харесва
  • Животът просто се изнизва
    през изкривения улук
    и тук -в земята - ще подгизва
    без шепот нежен и без звук.

    Прекрасно написано!Поздрав!
Random works
: ??:??