Nov 22, 2012, 4:25 PM

Без шепот и без звук 

  Poetry » Civilian
444 0 5
На покрива на мойта къща
последен сняг е навалял.
В основата - една и съща,
животът тежест е налял.
Сърцето ме боли и страда
под плачещия стар капчук.
А там - на външната ограда,
кълвачът чука, като с чук.
И вятърът напук надува
балона тъмен на нощта.
Душата също негодува,
защото страх я от смъртта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??