Без смисъл
В твоите истини
виждам всичките ти лъжи,
страхът все така ме притиска
и да ме остави той никога няма да иска.
Да, никога!
Да чакам нима има смисъл?
Каквото и някога да съм писaл
е минало - несбъднато в живота ми.
И аз знам, няма изход,
това е всичко, моят край.
Чакал съм, но без смисъл май!
Искам да споделя с някой
това, що чувствам и от какво страдам,
а приятелите ми? За тях съм никой.
Самотата ми е спътник днес и утре
никога няма да се разбере какво е вътре,
какво се таи вътре в мен.
Аз ще съм във вечен плен.
Чакал съм, но без смисъл май!
Че ще се спася аз някога вярвах.
Но всичко е измамно, един мираж,
безсмислена игра, а толкова се надявах,
всеки ден и всяка нощ от истината плачех!
Плача и днес, защото вярвах на лъжи,
а сега отново болката до мен се приближи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Кузев Всички права запазени
6+
