Без смях
БЕЗ СМЯХ
Не тъгувам
и не плача,
но не се и смея.
Вегетирам
вместо да живея.
Не будувам
във тревожни
нощи,
но и трепет
да усещам
вече не умея.
В спомените
се завръщам.
Там съм
млада и
тревожна,
трепетна и жива.
А сега във мен
чувствата
отдавна си почиват.
И сънят е
лош кошмар,
и денят е
воденично-каменен
товар.
Вечерите са самотни.
Утрините -
сънено сърдити.
И кафето не ги буди,
а очите вечно са подути.
И ръцете,
коленете,
раменете
не умеят
да са млади.
Само надълбоко
в душата
е останала искрата
и отчита
ден,
година,
две...
времето отлита...
без тъга,
без смях,
без сълзи,
без теб...
Сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Петрова Всички права запазени
