Без смях
БЕЗ СМЯХ
Не тъгувам
и не плача,
но не се и смея.
Вегетирам
вместо да живея.
Не будувам
във тревожни
нощи,
но и трепет
да усещам
вече не умея.
В спомените
се завръщам.
Там съм
млада и
тревожна,
трепетна и жива.
А сега във мен
чувствата
отдавна си почиват.
И сънят е
лош кошмар,
и денят е
воденично-каменен
товар.
Вечерите са самотни.
Утрините -
сънено сърдити.
И кафето не ги буди,
а очите вечно са подути.
И ръцете,
коленете,
раменете
не умеят
да са млади.
Само надълбоко
в душата
е останала искрата
и отчита
ден,
година,
две...
времето отлита...
без тъга,
без смях,
без сълзи,
без теб...
Сама.
© Илиана Петрова All rights reserved.
