Къде си, мили?

Къде си без мен сега?

Остави ме да те чакам,

изостави ме сама.

Даваше ми любовта си,

докосваше моята душа,

в живота ми си единствен ти,

с теб опознах любовта.

Гласът ти беше като красив шепот,

усмивката ти ми даваше сила,

чувствах се обичана,

любовта ти ми даваше закрила!

Но ето, всичко сякаш свърши,

всичко се изплъзва от мен,

любовта ти моля се да не изчезне,

да не се изпари ден след ден...

Всичко, което те свързваше с мен,

ще ме изпълва с мъка и сълзи,

така бързо си тръгна,

без да кажеш нищичко дори!

Дори да ме забравиш,

сърцето ти ще пази спомена за мен,

ще те изгаря, както сега изгарям аз

без теб всяка секунда, минута, всеки час...

Без теб се чувствам безсилна,

сърцето ми за теб бие...

Все още те чакам, да си отново при мен,

но надеждата ми се губи с всеки изминал без теб ден...