12.03.2011 г., 8:56

Без теб

984 0 0

                                БЕЗ ТЕБ

 

                   Уж е самота,

                                    а е безумно нежна...

                  Как светлините

                                   оставаха след мен

                                   и там някъде... и ти...

                  И всичко е време,

                                   а е безвремие,

                                   щом е 

                                            без музика,

                                            безвъзвратно,

                                            безкрайно,

                                            без думи,

                                            щом е без теб...

                                            безумие,

                                            безсилие,

                                            безсловие,

                                            безвластно,

                                            безсърдечно,

                                            без свобода...

                  Нощта е без Луна,

                                            бездушна,

                                            безвъзвратно изгубена,

                                            поредната 

                                                         безсилна...

                                                                   без нежност...

                                                                                    без теб... 

                                                                                     









                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...