Откакто лятото прекрасно и топло отмина,
така и с него споменът за теб загина.
Ах, как искам да си върна летните и топли дни,
топлината на твоята усмивка дори...
Не искам за теб аз да съм само спомен,
искам да бъда един от най-незабравимите, огромен.
Искам при всяка дори малка мисъл за мен
да се сещаш за всеки важен миг споделен.
Бъди отново онова весело и забавно момче,
което дава всичко от себе си и своето сърце,
искам преди всичко да бъдеш щастлив,
надявам се да се промениш и да не си толкова избухлив.
Когато навън дъжд изведро вали,
сети се за блясъка на моите зелени очи,
сети се за онази красива и дъждовна нощ,
в твоите топли прегръдки можех да остана до полунощ.
Но уви, пътят ни изцяло се раздели
и може би в този миг нещо в сърцето ми се заби,
предизвика у мен силна болка твоето безразличие,
опитвам се да преодолея и до днес това твое разкритие.
И вместо да забравя всичко, аз искам те обратно,
искам отново да ме докосваш толкова деликатно,
само ти, повярвай, само ти умееш да го правиш,
само ти успя да научиш с характера ми как да боравиш.
Един ден съдбата жестока дано ни събере
и път, изпълнен с щастие и усмивки, да ни даде,
искам отново да бъда само твое притежание,
всичко давам да чуя отново поне едно твое оправдание.
Късно е за нас и бъдещето ни да мечтая,
едва ли ще постигна нещо, колкото и да се старая...
не искам нашата история красива да има край,
от всички аз обичах те истински, знай.
Всички красиво написани смс-и от теб аз изтрих,
името ти в телефона си промених,
изискваше ми това огромна болка и тъга,
но каквото и да правя, не мога да изгася между нас онази искра!
Няма да забравя аз твоите сини очи
и при всяка наша среща топлината, която излъчваше ти.
Няма да забравя нашата първа целувка,
благодаря ти, дори за всяка милувка.
И когато с нетърпение очаквах да ми пишеш
и чувствата си към мен да опишеш -
в тези мигове изпитвах аз нетърпение,
едно уж странно, но приятно вълнение.
Каквото и да ти се случи, на мене можеш да разчиташ,
когато в мислите си сам стоиш и се оплиташ.
Потърси ме, аз насреща съм и каквото и да става,
приятел верен съм, дори и отвътре сърцето ми да изгаря...
Много често ти се появяваш като ангел във съня,
но това е без значение, след като си постоянно в ума,
всеки сън и всяка мисъл за теб сърцето ми докосват,
всяка частица от мен те омагьосват.
Всъщност аз без теб съм, но не съм сама,
има много хора около мен, но какво от това,
щом не мога аз да държа твоята ръка -
не ме интересува какво се случва във света.
Знам само, че заедно не сме вече,
но не мога да усетя, че си ти далече,
защото каквото и да става, независимо всичко,
в сърцето ми желание ще си - едничко !
© Моника Бонева Всички права запазени