Отново съм сама, 

самотна в безкрайните си мисли. 

И теб те няма, и никога не си бил тук преди. 

Без теб съм - седя в огромната тишина.

Викам, крещя, а после заглъхвам. 

Няма смисъл себе си да залъгвам. 

Мрак покрива цялата ми душа, 

без теб съм - как още мога да се саморазруша? 

Търся те, но теб те няма. 

Търся те в звездите безкрайни, 

в дълбокото море с всичките тайни...

Без теб съм - без теб в дълбока яма. 

И става чудо, при мен си ти сега. 

Смеем се и в очите ти грее искра. 

Но кратко трае щастието - сън е било това. 

Без теб съм отново, както винаги сама.