Без теб ще живея
Да, ти ме нарани.
С нож разряза сърцето.
Зейна рана.
Участ зла.
Но се спрях и погледнах към небето,
и попитах: това ли е моята съдба?
За теб ли вечно трябва да копнея?
Да те гоня и да се изплъзваш
измежду шепите ми ти?
Нима без теб няма да оцелея?
Ех, дано ми олекне,
щом пророня сълзи!
Не, без теб аз ще живея.
Ще търся друга любов,
с която ще искам да живея
и занапред да градя:
дом, брак и любов!
С нож разряза сърцето.
Зейна рана.
Участ зла.
Но се спрях и погледнах към небето,
и попитах: това ли е моята съдба?
За теб ли вечно трябва да копнея?
Да те гоня и да се изплъзваш
измежду шепите ми ти?
Нима без теб няма да оцелея?
Ех, дано ми олекне,
щом пророня сълзи!
Не, без теб аз ще живея.
Ще търся друга любов,
с която ще искам да живея
и занапред да градя:
дом, брак и любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
