Ти, който отрови завинаги моите нощи
и времето който превърна във режещ кристал;
издигна в гърдите ми храм на една безпосочност.
Показа ми, как имам само една втора дял.
И моята нощ ще е винаги празна без тебе.
Дълбоко гравира в сърцето ми свойто сърце...
И търси го моето всяка обречена вечер.
И плачат за твоите моите топли ръце.
Ти, който отрови дъха ми и пътя ми, всичко,
щом тебе те няма във него. Живота ограби.
И думите търся да кажа, че просто ми липсваш.
Без тебе е тъмно. И страшно. Самотно. Разбра ли?...