19.09.2010 г., 11:23

Без тебе утре...

637 0 1

Отиваш си от мен, за кой ли път?

Аз бързам тиха в мрака да те видя,

но в мен оставаш само пареща следа,

ах, как ли можех, как да го предвидя?


Не исках да повярвам, Боже, в думи,

че ще си тръгнеш скрит във тъмнина,

ала сега във мен две тъжни струни,

възпяват първата кошмарна самота!


Ти си замина! Край! Това е!

Приключи всичко, свърши се до тук!

По пътя свой поемай, друже,

и пробвай си късмета с някой друг!


Не ще те моля да се върнеш, не!

Душата моя е ранена птица!

Без жал разкъса крехкото сърце,

тъй както жертвите разкъсва си лъвица!


Аз няма да желая твойта обич,

и няма да сънувам твоите очи,

не ще те чакам плаха, но не зная...

как мойте устни ще заспиват тъй сами!

И как без твоя допир на света

ще се роди и следващото утре!

И как дори най-леката мъгла,

ще се разсее щом не си в умът ми!

И ще изгрее ли отново Слънцето,

във тез безкрайни, сини небеса...

или във мен ще никне само зрънцето,

на хладната далечна самота?!

Ще се събуди ли отново утрото,

и ще се случват ли отново чудеса?

Не зная, мили, аз дори не зная

без теб ще се върти ли пак света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...