15.03.2007 г., 15:10

Без трепет

633 0 1

Не виждам... и време не остава...
Не чувам... сляпа в безвремие онемявам...
Сетива... къде са?
Изгубих всичко като на игра...
сляпа, няма и глуха обикалям
                             ... без трепет по света...
Моят свят... имам си го, да...
                          ... измислен и красив...
Илюзия или пък истинска мечта...
но уви, все така оставам да живея
... в своята лъжа...
Не виждам... не чувам...
сляпа в безвремие онемявам...
Тичам сред реки на самота
и себе си сред мрака изоставям...

                   *****
Предателка ли се нарекох?!
Себе си измамих, да...
И пак душата изоставих...
и мъча си сега сърцето клето... докога...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...