Без трепет

Poetry

636 0 1

Не виждам... и време не остава...
Не чувам... сляпа в безвремие онемявам...
Сетива... къде са?
Изгубих всичко като на игра...
сляпа, няма и глуха обикалям
                             ... без трепет по света...
Моят свят... имам си го, да...
                          ... измислен и красив...
Илюзия или пък истинска мечта...
но уви, все така оставам да живея
... в своята лъжа...
Не виждам... не чувам...
сляпа в безвремие онемявам...
Тичам сред реки на самота
и себе си сред мрака изоставям...

                   *****
Предателка ли се нарекох?!
Себе си измамих, да...
И пак душата изоставих...
и мъча си сега сърцето клето... докога...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Диана!!! Поздрави!!!

2007-03-16T00:52:49+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0