18.11.2006 г., 13:48 ч.

без заглавие 

  Поезия
588 0 0
Свита в ъгъла,
като гладуващо кученце,
което сънува есенни сънища
и в съня си скимти
Сега и тогава-различни пътища,
но тогава случи се
да имам мечти
Огризки от лято,
заради които боли,
отлитащо ято,
затварям очи
Мисля за това,
което бе обречено да не бъде
Това,
заради което кученцето скимти
Една душа свита в ъгъла,
но искаща да бъде
и иска да задържи
всяка малка мечта отвътре,
преди да отлети
Това е душата ми-
умиращо кученце
и няма кой да го спаси
Хората бързат,
жълти листа се търкалят
по мокър асфалт
Хората не се бавят,
поглед отчаяно-жълт
Две кучешки очи се затварят
   ...
Полъх от отлетели ята,
само врабчетатата пеят
Весело надигат глава
На какво друго,
освен на снега да се смеят
и смеейки се да ровят
за трошица поне една!
Но секва се тяхната песен,
някой пее за мъртвата есен
и как в нея едно кученце
                   ...гладно умря

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??