Nov 18, 2006, 1:48 PM

без заглавие

  Poetry
759 0 0
Свита в ъгъла,
като гладуващо кученце,
което сънува есенни сънища
и в съня си скимти
Сега и тогава-различни пътища,
но тогава случи се
да имам мечти
Огризки от лято,
заради които боли,
отлитащо ято,
затварям очи
Мисля за това,
което бе обречено да не бъде
Това,
заради което кученцето скимти
Една душа свита в ъгъла,
но искаща да бъде
и иска да задържи
всяка малка мечта отвътре,
преди да отлети
Това е душата ми-
умиращо кученце
и няма кой да го спаси
Хората бързат,
жълти листа се търкалят
по мокър асфалт
Хората не се бавят,
поглед отчаяно-жълт
Две кучешки очи се затварят
   ...
Полъх от отлетели ята,
само врабчетатата пеят
Весело надигат глава
На какво друго,
освен на снега да се смеят
и смеейки се да ровят
за трошица поне една!
Но секва се тяхната песен,
някой пее за мъртвата есен
и как в нея едно кученце
                   ...гладно умря

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...