Без заглавие
Сънят ми трябва да е само мой!
Как влезе в него!?
Кой те пусна!?
Защо си в чужда територия!?
Защо усещам вече твойте устни!?
Попаднах във водовъртеж
жесток, огромен, но пък... с устрем
усещам сладоледа днес
с вкуса на общите ни чувства.
Залитнах ли? Не знам...
Е, как не знам!?
Очите ти ги няма и е пусто;
да, някой ден ще стигнем и дотам,
но страх ме е във мойте да те пусна.
Защото после ще ми липсваш ти,
защото болката ще е жестока -
с две сини камъчета ще блести,
ще търси общата посока.
От думите ти сбирам сили.
И как се чувствам!? Окрилена...
Защото любовта със твойто име
превзе света, съня...
... и всичко друго в мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Иванова Всички права запазени
