1.08.2018 г., 16:06 ч.

"Бездомният баща" 

  Поезия
1207 1 0

Видях бездомник.
Сляп и глух.
Подадох му ръка.
Реших от го ей така.
Купих му храна.
Без да мисля..
Го заведох у дома.


Направих чай.
Посвирих на пиано.

Да ви кажа..
Живея си сама.
Нямам татко и майка.
Свикнала съм просто.. ей така.

Но друго е да знаеш,че някой е до теб.
Нищо,че е сляп и глух.
Нали все пак той е тук.

Постепенно тук си заживя.
Казах..
Нека да остане..
Може пък да стане..
След толкова години пак..
Погубен баща от рак..
Може пък и аз да имам.. и така..
С времето човекът стана мой баща.

 


☆Гергана Личева☆

© Гергана Личева Всички права запазени

Видях бездомник.
Сляп и глух.
Подадох му ръка.
Реших от го ей така.
Купих му храна.
Без да мисля..
Го заведох у дома.


Направих чай.
Посвирих на пиано.

Да ви кажа..
Живея си сама.
Нямам татко и майка.
Свикнала съм просто.. ей така.

Но друго е да знаеш,че някой е до теб.
Нищо,че е сляп и глух.
Нали все пак той е тук.

Постепенно тук си заживя.
Казах..
Нека да остане..
Може пък да стане..
След толкова години пак..
Погубен баща от рак..
Може пък и аз да имам.. и така..
С времето човекът стана мой баща.

 


☆Гергана Личева☆

Произведението е участник в конкурса:

Добросторци »

13 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??