Бездомно

4.04.2021 г., 18:23 ч. 2021-04-04T18:25:44+03:00

Поезия

418 3 13

Едва-едва се спуска мрака
а той е вече ослепял.
Сърцето му назад тиктака–
броени мигове печал.
С дъха си топли си живота,
понякога – с трошици хляб.
Обича да е сам, защото
изглежда ангелите спят.
И дебнат демони по пътя
и плюят яростно скръбта.
Накриво само ако стъпиш
се раждат прилепи , в ята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бездомно

Искате да прочетете повече?

Предложения