Бездомно
Едва-едва се спуска мрака
а той е вече ослепял.
Сърцето му назад тиктака–
броени мигове печал.
С дъха си топли си живота,
понякога – с трошици хляб.
Обича да е сам, защото
изглежда ангелите спят.
И дебнат демони по пътя
и плюят яростно скръбта.
Накриво само ако стъпиш
се раждат прилепи , в ята.
А как мечтае за целувка
от брат, сестра или дете.
Съдбата в скъсани обувки
асфалта на легло плете.
И ляга пак под някой навес.
Сънува, че умира в мир.
Изгасвайки на всеки залез
смалява се до чаша спирт.
Бездомно проси за цигари
и топли се с единствен блян–
да може някак да забрави
че е обречен да е сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
