Dendu89 (Деница Гарелова)
696 9640
Apr 4, 2021, 6:23 PM  

Бездомно 

  Poetry
316 3 13

Едва-едва се спуска мрака

а той е вече ослепял.

Сърцето му назад тиктака–

броени мигове печал.

С дъха си топли си живота,

понякога – с трошици хляб.

Обича да е сам, защото

изглежда ангелите спят.

И дебнат демони по пътя

и плюят яростно скръбта.

Накриво само ако стъпиш

се раждат прилепи , в ята.

А как мечтае за целувка

от брат, сестра или дете.

Съдбата в скъсани обувки

асфалта на легло плете.

И ляга пак под някой навес.

Сънува, че умира в мир.

Изгасвайки на всеки залез

смалява се до чаша спирт.

Бездомно проси за цигари

и топли се с единствен блян–

да може някак да забрави

че е обречен да е сам.

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Мите!
  • Актуална и наболяла социална тематика! Благодаря за творбата и посланието, което тя носи със себе си! Поздрави!
  • Пепи, колкото хора - толкова истории. Във всяка социална група има и добри и лоши. Честни работници, крадливи работници. За каймака на обществото... да не говорим. Та в тоя ред на мисли - просенето не пречи на никого. Ако искаш му даваш, ако не искаш не му даваш. Клошарството още по-малко пречи. Най-лоша е кражбата - да вземеш от някого, без той да е поискал да ти даде. Та така. Просто такова ми е виждането в мен пораждат съчувствие.
  • Познаваш един, може да е изключение, повечето са "работници". А той болен - ТЕЛК, това-онова, инвалидна пенсия? Както и да е, не приемай надоверие. Ти му купуваш и подаваш сандвич, той ти казва "Аз такъв не ям, дай ми пари, аз ще си купя" или гледа да ти бутне в очите някакви документи за болен близък с предстояща операция и пари му трябват. Още вариант: излизаш от магазина с хляб в ръце "Може ли малко хляб?" - подаваш веднага", "А да дойда у Вас и нещо домат, сирене, да ми дадете?"
    Никой никъде не слагам, гледам си близките, тия по улиците и в подлезите са ми от години до болка познати.
    Все едно вместо да обвинявам тия, дето нагонват кучета и ги хранят по улиците, да рева за помиярчето, дето изядоха хората.
    Наскоро на един познат му надупчиха корема заради едно такива сладко кастрирано улично кученце.
  • Така е, Пепи! Но опазил Бог от този бизнес! Запознах се с един болен пенсионер, дето проси пред офиса ми. Изключително разбран, интелигентен човек. Тежи около 200+ килограма. Не мога да го сложа под знаменателя с бизнеса. Относно алкохола и цигарите - чудесен начин да умреш по-рано. Не смятам, че винаги да си на улицата е избор и не бих ги сложила под общ знаменател.
  • "смалява се до чаша спирт,
    бездомно проси за цигари"

    Горкият, някой да му обслужва зависимостите!
    А и просията си е бизнес, и точно такива са половината: с бутилка бира в краката, цигара в ръката, а с другата протегната проси.
  • Добро утро и благодаря!
    Юри, време е!
  • Дени, и на мен ми е мрачно, вече седмица. Трябва да се вземем в ръце.
  • Чудесно.
  • Актуално е!
  • Дени, думите те обичат... Ако знаеш, колко ти се радвам...
  • А как мечтае за целувка
    от брат, сестра или дете.
    Харесва ми, Дени! Стиска те!
  • Дени, хареса ми! Има закодирана една тъга...
Random works
: ??:??