Бездомно време
А времето тече като река,
на суша и на студ не се поддава.
Заклещена в часовника стрелка,
не се обръща никога наляво.
И никога не мисли за обрат.
Навярно няма нищо зад гърба си.
И уж е само време, а болят
секундите, треперещи под пулса.
Понякога звукът им, сякаш меч
разбива тишината на парчета,
пък уж е само време и тече,
но то навярно иска да е вечност.
На някого е може би слуга,
в нозете му се свлича,
моли,
стене.
Бездомно време, пълно със тъга
защо не спреш за мъничко до мене?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
