Бездомно време
А времето тече като река,
на суша и на студ не се поддава.
Заклещена в часовника стрелка,
не се обръща никога наляво.
И никога не мисли за обрат.
Навярно няма нищо зад гърба си.
И уж е само време, а болят
секундите, треперещи под пулса.
Понякога звукът им, сякаш меч
разбива тишината на парчета,
пък уж е само време и тече,
но то навярно иска да е вечност.
На някого е може би слуга,
в нозете му се свлича,
моли,
стене.
Бездомно време, пълно със тъга
защо не спреш за мъничко до мене?
© Деница Гарелова All rights reserved.
