Бездумие
Бездумие страшно,
тишината зловещо крещи
в душата ми - в нея тя безпощадно
прилива от слова спря...
Празен листа ми стои,
празен, като ума ми -
преуморен е (ума) и навярно
римите ми е изстрил.
Бездна от недоизказани чувства
отвори черните си уста
и пропадам, бездумна,
в пропастта...
От това най-много ме е страх,
а няма наблизо кой да ми подаде ръка.
Изпива ме бавно тя -
постепенно, но с трясък падам, потъвам в нея аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
