lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11883
25 мая 2007 г., 10:58

Бездумие 

  Поэзия
531 0 8

Бездумие страшно,
тишината зловещо крещи
в душата ми - в нея тя безпощадно
прилива от слова спря...


Празен листа ми стои,
празен, като ума ми -
преуморен е (ума) и навярно
римите ми е изстрил.


Бездна от недоизказани чувства
отвори черните си уста
и пропадам, бездумна,
в пропастта...


От това най-много ме е страх,
а няма наблизо кой да ми подаде ръка.
Изпива ме бавно тя -
постепенно, но с трясък падам, потъвам в нея аз.



© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за коментарите
  • Като се замисля...права си!
    Аз понякога предпочитам да ми говорят небивалици,отколкото да е пълна тишина!
  • Прекрасни сте!
    Много съм ви БЛАГОДАРНА....
    Незаменими сте!!!!
    Прегръщам ви!
  • Има гора от ръце протегнати към теб,Галя!!!
    И моята е една от тях!
    Приеми ги!
  • Галичка, има много емоция, много тъга, много отчаяние-много ми напомня нещо, написано от мен в такова състояние- точно и аз чувствах това-прадам, пропадам каточели вдън земя-виж го-Прозрение
  • Поздравления, Галя!!! И усмивки ти пращам!!!
  • подавам ти приятелска ръка
    ти само посегни,аз ще те хвана
    не слушай крясъците бесни на нощта
    заслушай се в душата си прекрасна.
  • Е как няма бе мила, виж ме къде съм

    Гали, натъжаваш ме като си тъжна,
    усмихни се, за да се усмихна и аз.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??