25 мая 2007 г., 10:58

Бездумие 

  Поэзия
548 0 8
Бездумие страшно,
тишината зловещо крещи
в душата ми - в нея тя безпощадно
прилива от слова спря...
Празен листа ми стои,
празен, като ума ми -
преуморен е (ума) и навярно
римите ми е изстрил.
Бездна от недоизказани чувства
отвори черните си уста
и пропадам, бездумна,
в пропастта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??