Безглаголно стихотворение
По едноименното стихотворение на Тома Измирлиев, отпечатано във в. “Утринна хасковска поща” на 10.VІ.1928 г
Картини, стихове, цветя
и рецитал тъй кратък.
А след финала: Той и Тя,
изпращане и тъй нататък.
Звън телефонен, уговорка, радост.
Очакване - миг сладък!
Среща, цвете - луда младост -
любов и тъй нататък.
Небе, звезди, разходка в парка,
гора, море оттатък.
Вечеря, свещи, танци в мрака,
легло и тъй нататък.
Къща, работа, нега,
във миг безумно кратък.
А после проза край брега,
деца и тъй нататък.
Чужбина, работа, приятен смях.
Екскурзии и дворцов блясък.
Приятна тръпка, сладък грях.
Рога и тъй нататък.
Полуда, болка, обвинение,
въздишка и припадък кратък.
А после прошка, разкаяние
сълзи и тъй нататък.
Пак нежност, обич, вдъхновение.
Животът без остатък.
Картини, стихове, опиянение
И...тъй оттук нататък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Минко Андонов Всички права запазени
