Безглаголно стихотворение
По едноименното стихотворение на Тома Измирлиев, отпечатано във в. “Утринна хасковска поща” на 10.VІ.1928 г
Картини, стихове, цветя
и рецитал тъй кратък.
А след финала: Той и Тя,
изпращане и тъй нататък.
Звън телефонен, уговорка, радост.
Очакване - миг сладък!
Среща, цвете - луда младост -
любов и тъй нататък.
Небе, звезди, разходка в парка,
гора, море оттатък.
Вечеря, свещи, танци в мрака,
легло и тъй нататък.
Къща, работа, нега,
във миг безумно кратък.
А после проза край брега,
деца и тъй нататък.
Чужбина, работа, приятен смях.
Екскурзии и дворцов блясък.
Приятна тръпка, сладък грях.
Рога и тъй нататък.
Полуда, болка, обвинение,
въздишка и припадък кратък.
А после прошка, разкаяние
сълзи и тъй нататък.
Пак нежност, обич, вдъхновение.
Животът без остатък.
Картини, стихове, опиянение
И...тъй оттук нататък.
© Минко Андонов All rights reserved.
