waterflower (Есенна песен)
26 20
26.12.2010 г., 9:40 ч.

Безгласна песен 

  Поезия » Друга
1053 0 7

Да живееш, облечена в чуждите думи.

Да се смееш фалшиво на плоски шеги.

Да вървиш по пътека, чертана накриво

и да вярваш, че в края по-малко боли.

 

Идеали прегръщаш, там, някакви сиви.

А пък вътрешно призрачни лееш сълзи.

С пръсти стискаш за гърлото писък без сили.

Колко жалко- гласът ти в сърцето ти спи.

 

И те викат, и съскат - в главата ги чуваш.

Всеки мисли, че знае от друг по-добре.

А това, дето носиш веч няколко зими,

само ти го усещаш как остро боде.

 

А вериги на дълг жлъчно душат света ти.

Те изпиват с наслада вкусни капки живот.

За пощада те молят куп надежди, да, луди!

Не превръщай се в хорски, тъй жалък робот.

 

Ти все някога смелост за песен да имаш -

аз желая ти с искрена болка, дете.

И ще гледаш назад, пак сама посред зима,

как цедиха те грозно чужди, груби ръце.

 

© Есенна песен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??