Безгласно
670
0
0
Наýчи ме да дишам във вакуум.
И да си представям, че навън е пролет.
Прошепни ми как си ме представяш...
Аз си те представям гола.
Преповтаряме едни и същи думи –
в бледосив контекст.
И сняг. И бури.
И мъглите са посестрими.
Ти си мрачен век.
И късче хляб.
Изсъхнал, вкаменил се залък.
Под леглото на бездушието
е само мирисът на твоите дрехи.
Вече въглени са, а ухае още.
На предателство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
