Безгласно

11 dic 2012, 19:41

Poesía

493 0 0

Наýчи ме да дишам във вакуум.

И да си представям, че навън е пролет.

Прошепни ми как си ме представяш...

Аз си те представям гола.

Преповтаряме едни и същи думи –

в бледосив контекст.

И сняг. И бури.

И мъглите са посестрими.

Ти си мрачен век.

И късче хляб.

Изсъхнал, вкаменил се залък.

Под леглото на бездушието

е само мирисът на твоите дрехи.

Вече въглени са, а ухае още.

На предателство.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.