Безгрешна
Косите ти – вятърни мелници за въздишки
трошат обезумели мъжки погледи…
Разхождаш си душата на каишка,
завързана за глезена ти с огън…
Очите ти - две дълбоки желания в мене,
късат дрехи от мисли в съня ти.
Гърдите ти са вещици на Ерос.
Ще изгоря мечтите им на клада…
Усмивката ти – рой бели самодиви,
танцуващи със дяволите мои.
Та ти си петдесет нюанса диво,
рисувал те е господ меко обла…
Не ме лъжи, че много ме обичаш,
но нека да те искам цяла вечност...
У теб харесах онова момиче,
което във греха си е безгрешно…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
