20.03.2010 г., 23:18

Безгрешни книги

1.6K 0 16

 

БЕЗГРЕШНИ КНИГИ

                  На Елена Нинова /Enena/

 

Не се измъчвай, че написа с грешки

поместения в този сайт роман!

Грехът е част от същността човешка,

човек да учи с грешки е призван!

 

Но, ако някой друг страдалец грешен

над книгата поплаче в тих захлас,

то значи - с верен тон е твойта песен

и милва по душата твоят глас!

 

Поплачеш, но след миг по-леко дишаш

/нали след дъжд от сълзи никне смях!/,

че то, „живот ли бе да го опишеш!”...

Да хвърли камък, който е без грях!!!

 

Ще листим грешни страници до края

и ще грешим до сетния си час.

Безгрешни книги ще напишем ...в Рая,

ако там пускат грешни като нас!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прегръдки за двете ви ! !
  • Много харесвам стиховете ти! Свободни, леки, ненатрапващи се, земни и... толкова съдържателни. Като да обясняваш на 5 годишно Космоса! Удоволствие си!
  • Толкова си съдържателна Петя, че тази страница е тясна за да се изкаже в проза!
  • хубаво!
    Поздрав!
  • Страхотен стих, Петя!
    Така е - всички сме грешници - важното е да осъзнаваме грешките си и да се стремим да ги избягваме...и те да не са непоправими, разбира се ...
    Аплодирам те и аз за този стих!
    И да не забравиш да донесеш един минзухар и за мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...