Donsky (Антон Донев)
25 41
18.06.2015 г., 18:37 ч.

Безидейно 

  Поезия » Хумористична
584 0 2

Седнали сме на по бира
с комшията ми Спиро.
В миг идея занапира,
чак дъхът ми взе да спира!

Леле, колко е световно!
Как ще променим живота ний! 
Хем е просто, хем върховно!
Аз съм страшен, аз съм гений!

Туй е лошото на бирата,
че отвътре тя напира те.
И понеже ми е петата,
се упътвам към клозетите.

Ах, какво е облекчение 
да изхвърляш със шуртение
тази мощна плътна струя,
леко клатейки си... ключовете!

Даа...! Процесът да не спира
си поръчвам нова бира.
Бе..., имах някаква идея.
Стига бе! Кво стана с нея!?

- Абе, Спиро, абе, бах му мамата!
Знаеш ли, бе пич, к'ва взе, че стана тя?
Тъкмо бях измислил панацеята,
ама -  изпикал съм си идеята!

© Антон Донев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??