Безидейно
Седнали сме на по бира
с комшията ми Спиро.
В миг идея занапира,
чак дъхът ми взе да спира!
Леле, колко е световно!
Как ще променим живота ний!
Хем е просто, хем върховно!
Аз съм страшен, аз съм гений!
Туй е лошото на бирата,
че отвътре тя напира те.
И понеже ми е петата,
се упътвам към клозетите.
Ах, какво е облекчение
да изхвърляш със шуртение
тази мощна плътна струя,
леко клатейки си... ключовете!
Даа...! Процесът да не спира
си поръчвам нова бира.
Бе..., имах някаква идея.
Стига бе! Кво стана с нея!?
- Абе, Спиро, абе, бах му мамата!
Знаеш ли, бе пич, к'ва взе, че стана тя?
Тъкмо бях измислил панацеята,
ама - изпикал съм си идеята!
© Антон Донев All rights reserved.
