Седем чисти води ще умият

нашите грешни очи.

Без вина ще са само ония,

които ще раждат сълзи...

Ще са чисти само ръцете,

които люлеят дете.

Ще е слаба едната от двете –

която посегне към теб...

Ще са празни само нощвите,

които живота не раждат...

Ще се върнат ли някога скрити –

незаситени никога, жажди...

Ще остане ли младост –

която да хвърлям до края за тебе...

Ти си съден единствена радост –

за света ми така незахлебен...

Ще си спомниш ли някога

как си преминал в очите ми...

Как са капели макове

над ранените летни бразди ...

Без вина ще са само ония,

окосилите суха трева...

Пшенични реси ще покрият

на макове зрели кръвта...

Светозарен ще стъпи и заникът

в моите уморени очи –

Все пак ще угаснеш, избраннико,

покрит със пшенични реси...