20.10.2017 г., 8:29

Безкрайната река

741 0 1

Тяло мъжко, посиняло от студа,

плаващо плавно по безкрайната река.

Няма гък, няма стон, няма шум,

дори и реката си пееше наум.

А ти, читателю, може да си помислиш,

че в историята ми има грешка,

но аз ще ти кажа,

че всичко е грешка човешка.

Даже и да не вярваш в стойността на любовта,

ще ти разкажа за тази на един мъж и на една жена.

 

Загадъчна, предпазлива и приятно неловка -

това му беше първото мнение след тяхната първа разходка.

Не след дълго любовта него го погълна

и светът му внезапно преобърна.

Първо се влюби в нея,

скоро я и заобича,

също се закле никога от нея да се не отрича.

 

Тя го накара да се смее,

сякаш никога не се е смял.

Тя го накара да осъзнае,

че до сега всъщност никога не е живял.

Желание имал той само щастие да й носи,

без съмнение и без въпроси.

Но любовта, читателю, е като болест без лек,

щом свърши, започваш своя ковчег да ковеш.

 

Най-малката спънка беше драма за тях,

карайки ги да забравят старият им смях.

Той не спираше да я обича въпреки това.

Той не спираше да обича дори оплетен в бодлите на любовта.

Все още той искаше за нея щастие безкрайно,

все още искаше нощем да я целува тайно.

А какво се случи толко,

че да се стигне до това?

Питам те знаеш ли какво е цар да загуби война?

Може да обвинява всички,

но да не открива в себе си вината.

Наказва, измъчва и убива всички от тълпата -

милост няма и разрушава,

а това се случи и между тези двама.

 

Все още за него тя бе път без маркировка,

все още той я обичаше и неприятно неловка.

Но когато видя студенината в нейната душа,

той пое към безкрайната река.

И там облян от самота,

видя тъгата и прегърна вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© A. V. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...