Сред гората
на
моята душа
бях
бродница.
Ала...
яви се ти.
От
дъжда си
ми
даде да пия,
от
лъча си запали
моето небе...
Съживи ме
ТИ,
цветето в мен
събуди...
Сега...
Ухая за теб,
огряваш
моите багри...
Дъжд,
Лъч,
Дъга,
Небе
на
моя живот...
ТИ
безкрайното синьо...
© Антония Ичева Всички права запазени