1.08.2008 г., 6:30

Безлично...

670 0 5

Самовлюбен. Нахъсен, в себе си?!
Горделив.
Самоходен... локомотив.
Смръщен. Бълва чер дим.
Задръстен.
От въпроси, без отговор.
Напорист.Пори въздуха.
С "голи" истини бори се. Сам.
Доказва, спори често.
По теми,
въодушевени от неживи твари.
Спира и тръгва
от несъществуващи гари.
Пали от нищо.
Плюе и псува като каруцарин.
Безличен, без образ и цвят
Не задава въпроси.
Само пита.
И говори си сам.
Луд - до доказване на невинност.
Вменяем. Неосъждан навярно.
Малко по-луд от преди.
Не пише. Само драска
неграмотно - черти и резки,
във въздуха.
А е тръгнал с последния влак,
без вагони...
С нагон. Безпардонен.
Окаяно слаб. Почти апатичен.
Симпатизира си
само пред огледало сутрин,
преди да измие очите си.
Не е болен. И напълно тавряз.
Идентичен със себе си.
Идиличен. Личен.
Летаргично паразитен.
Меланхолик, по съдба.
Субективен обект.
С тъмна цел и идея -
за ... лято.
Задръстеняк. Кретен.Но...духовно богат?
И не спори сега.
Не играе никакви роли.
Хиляди пъти пишман.
Парадоксално доволен.
... кочияш
на каляска от...
               тиква.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...