Безлюбовно...
Безсънна нощ. Звезди неоново примигват.
Прозява се луната. Отегчено спи градът.
Безвремие броя... Минутите не стигат!
Очите ми дълбаят в тавана черен път...
Разхвърлям мислите си - стари вещи...
По ъглите в душата паяжини сплитам.
А нишките са спомен за горчиви срещи.
И преждата е дълга. Във остатък имам...
Чаршафите треперят. Бели като смърт.
До призрачност се смее криво огледало.
В конвулсии будувам. Пак безсънен гърч.
Осъмвам безлюбовно. И времето е спряло.
09.10.2008 г.
© Гергана Шутева Всички права запазени