19.03.2007 г., 8:06  

Безмилостна Игра

902 0 1

Каква безмилостна игра.

Не искам вече да играя... 

Оставам пак съвсем сама. 

Без за утре да гадая... 

 

Любов било, а не игра. 

Тогаз не искам да обичам... 

Кой измисли тези правила? 

Не искам вече да се вричам. 

 

Играеш ли със мен сега? 

Не искам повече да страдам. 

Сълзите се изгубиха в нощта. 

От мъките не мога да избягам. 

 

И въпреки това, ти знаеш – да, 

Обичам те и няма да го крия. 

Но не мога повече да те обичам - да, 

А за теб да е една безмилостна игра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...