19.03.2007 г., 8:06  

Безмилостна Игра

901 0 1

Каква безмилостна игра.

Не искам вече да играя... 

Оставам пак съвсем сама. 

Без за утре да гадая... 

 

Любов било, а не игра. 

Тогаз не искам да обичам... 

Кой измисли тези правила? 

Не искам вече да се вричам. 

 

Играеш ли със мен сега? 

Не искам повече да страдам. 

Сълзите се изгубиха в нощта. 

От мъките не мога да избягам. 

 

И въпреки това, ти знаеш – да, 

Обичам те и няма да го крия. 

Но не мога повече да те обичам - да, 

А за теб да е една безмилостна игра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...